История

 Финансовата наука – изграждане като катедра (1920-1936 г.)

Историята на катедра „Финанси” датира още от създаването на Висшето търговско училище в гр. Варна през май 1920 г. В изказването си пред Варненската търговско-индустриална камара бъдещият ректор Цани Калянджиев отбелязва, че висшето училище ще се нуждае от 12 души преподавателски състав, от които един финансист. Така попълнен, академичният състав трябва да „носи” преподавателската и изследователска работа по дисциплините, предвидени в учебната програма на училището, една от които е „Финансова наука”- задължителна за всички студенти, а полагането на изпит по нея е условие за получаване на диплома. По това време все още не се споменава въвеждане на катедрена организация, въпреки че не е трудно да се видят нейните бъдещи контури и мястото на една финансова катедра. В представите за академичната структура на европейските университети до 50-те години на XX век, катедрата е най-ниско разположената базисна оперативна единица, която концентрира в едно лице (редовният професор - титуляр на катедрата) компетенциите за изследвания и преподаване в конкретна област на знанието (базисна дисциплина).

След откриване на Висшето търговско училище и приема на първия випуск студенти е необходимо да се назначи хабилитиран преподавател, който да води дисциплината „Финансова наука”. Съгласно учебната програма тя трябва да се чете за първи път през учебната 1922-23 година пред студентите от втори курс. Висшето училище избира за редовен доцент финансиста д-р Георги Петков, завършил Университета в Ерлаген (Германия). На 28 септември 1922 г. Академичният съвет му възлага титулярното място по дисциплината „Финансова наука” и свързаните с нея допълнителни дисциплини.

Д-р Георги Петков остава във Висшето търговско училище до есента на 1924 г., когато - под натиска на Варненската търговско-индустриална камара и въпреки съпротивата на Академичния съвет и на студентите - е уволнен по политически мотиви. На неговото място е назначен Оскар Андерсон – руски емигрант, бивш професор от Университета в Киев. На 3 септември 1924 г. той е избран за извънреден професор във Висшето търговско училище и Академичният съвет му възлага освободените от неговия предшественик икономически дисциплини, включително „Финансова наука”. Проф. Андерсон запазва позицията си на титуляр по „Финансова наука” до напускането си на Висшето търговско училище през март 1934 г.

Към средата на 20-те години на миналия век във Висшето търговско училище се утвърждава практиката за привличане на най-талантливите випускници към академична кариера в училището чрез назначаването им за асистенти и последваща хабилитация. В това Академичният съвет вижда възможност за бъдещо изграждане на научни катедри в училището. Сред абсолвентите, завършили през 1925 г., е Станчо Чолаков, който успява да впечатли своите преподаватели с бляскавото си дипломиране и с решението си да продължи своето икономическо образование в Германия. Академичният съвет му предлага позицията на асистент без заплата, докато следва в Берлин, за да го привлече като бъдещ преподавател. След завръщането си през 1927 г. Станчо Чолаков е избран за редовен асистент и помага на проф. Андерсон при воденето на семинарите по финансова наука и статистика. Освен това Висшето търговско училище му дава възможност да съчетава преподавателските си ангажименти с докторско обучение в Университета в Кил (Германия).

В периода 1928-1931 г. проф. Андерсон, чийто научни интереси са основно в областта на статистиката, постепенно прехвърля преподаването по „Финансова наука” на Станчо Чолаков. От учебната 1932-33 г. титулярният професор по „Финансова наука” предлага всички часове по тази дисциплина да се възложат на Станчо Чолаков, в качеството му на редовен преподавател, а през 1933 г., е обявен конкурс за редовен доцент по финансова наука. През март 1934 г. Станчо Чолаков печели този конкурс и става титуляр на дисциплината „Финансова наука” броени дни след като проф. Андерсон напуска Висшето търговско училище.

През първите си 15 години Висшето търговско училище няма официално въведена катедрена организация, но академичната работа в сферата на финансовата наука се развива в пълно съответствие със съществуващата по онова време представа за „катедра”. „Финансова наука” се утвърждава като една от водещите задължителни дисциплини, със свой самостоятелен предмет (финансовото стопанство на държавата), преподавана без прекъсване пред всички випуски на училището, независимо от преустройството и промените на учебните планове. Тя никога не е оставала без свой титуляр – хабилитиран преподавател, който да осъществява и организира академичната работа в сферата на финансовата наука – преподаване и изследвания, а в последствие да контролира и работата на прикрепени към него асистенти.

Катедрата по „Финансова наука” (1936-1949 г.)

Доколкото катедрите отразяват не само организацията на работа с напредналото знание, но са и базисен компонент в академичната структура на конкретното висше училище, трябва да приемем, че катедра „Финансова наука” е институционализирана с въвеждането на катедрената организация във Варненското висше търговско училище. С решение на Академичния съвет от 30 декември 1936 г. в училището за първи път се установяват катедри, една от които е „Финансова наука”. От тази дата доц. Стачно Чолаков става първият титуляр на катедрата по „Финансова наука”. След избора му за редовен професор по финансова наука на 15 юни 1937 г. той става постоянен титуляр на катедрата в пълно съответствие с университетските традиции през тези години.

Проф. Станчо Чолаков се утвърждава като един от водещите специалисти по финанси в България по онова време с голям брой публикации в сферата на финансовото стопанство на държавата. През 30-те години на XX век той заема и важни обществени постове - началник на Стопанския кабинет при Министерския съвет (1934-1935 г.), а през 1937 г. е директор на дирекция „Храноизнос”. Академичната кариера на проф. Чолаков във Висшето търговско училище, освен като титуляр на катедрата по финансова наука, се свързва и с последователното му избиране за ректор на висшето училище в периода 1939-1944 г. По време на неговия ректорски мандат става официалното преименуване на училището във Висше училище за стопански и социални науки. Той подава оставка като ректор на 16 септември 1944 г., тъй като става министър на народното просвещение и заема този пост до септември 1945 г. Впоследствие е министър на финансите до март 1946 г., а от 31 март до 10 октомври 1946 г. е управител на Българска народна банка.

Служебните ангажименти на проф. Чолаков извън висшето училище възпрепятстват воденето на всички занятия по дисциплините от катедрата по финансова наука. В началото на 1945 г. той предлага д-р Михаил Тодоров за редовен лектор в катедрата, който поема част от преподавателските ангажименти на титулярния професор. През учебната 1944-45 година хоноруван доцент към катедрата е и д-р Георги Петков (преподавателят по финансова наука до 1924 г.), но в последствие той се отдава изцяло на политическа дейност и емигрира през 1948 г.

Проф. Станчо Чолаков остава редовен професор и титуляр на катедрата по финансова наука при трансформирането на Висшето училище за стопански и социални науки във Варненски държавен университет през 1945 г. Така не само се осигурява приемствеността на катедрата в новата организационна структура на университета, но се запазва и нейната водеща позиция. На 22 септември 1945 г. Академичният съвет на университета приема оставката на Станчо Чолаков като редовен професор, поради неговите служебни ангажименти в Правителството и го избира за хоноруван професор при катедрата по финансова наука. Станчо Чолаков остава хоноруван професор в университета до края на 1949 г. и продължава да води занятия по финансова наука, финансова политика, история на финансите, бюджет и др. През този период по негово предложение в катедрата са привлечени Надежда Попова като редовен асистент и Недю Карабашаков - първоначално като редовен асистент, а в последствие старши асистент и хоноруван доцент. Проф. Чолаков продължава да води катедрата до избирането на Михаил Тодоров за редовен доцент по финансова наука през март 1946 г.

През периода 1946-1948 г. доц. Михаил Тодоров е завеждащ катедра „Финансова наука”, но през 1948 г. емигрира в Швейцария и ръководството на катедрата отново се поема от х.проф. Станчо Чолаков. През декември 1949 г. името на катедрата е променено от „Финансова наука” на „Финанси и банково дело”, а за завеждащ катедра отново е определен х. проф. Станчо Чолаков. От следващата година катедрата вече има нов състав, включващ и преподаватели от катедрата по „Пари, банки и кредит”, както и нов ръководител. Проф. Чолаков напуска Варненския държавен университет и се установява окончателно в София, където от 1952 до 1981 година преподава финанси на капиталистическата държава във ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС).

Катедрата по „Пари, банки и кредит” (1945-1949 г.)

За разлика от „Финансова наука” (като учение за финансовото стопанство на държавата), учението за парите, кредита, банките и борсите не успява да се утвърди като самостоятелна катедра до 1944 г. В първия учебен план на висшето училище от 1920 г. е предвидена незадължителната дисциплина „Банково дело и борси”, която се води до 1922 г. от преподавателя по търговско знание и счетоводство доц. Феодор Белмер. Отделни аспекти от учението за парите, учението за кредита и за банките, проблемите за търговията с ценни книжа и борсите присъстват в учебната програма на училището, но са пръснати сред прекалено много дисциплини („Търговско знание”; „Политическа икономия”; „Политическа аритметика”; „Търговско смятане” с раздели за „Банкова и борсова техника” и „Паритети и арбитражи”). През 1923 г. се прави промяна в учебната програма на Висшето търговско училище, с която „Банково дело и борси” и разделът за „Банкова и борсова техника” са обособени в общата дисциплина „Банкови и борсови сделки и техника”, но тя не е задължителна и няма данни да е била преподавана.

През 1925-26 г. се приема нов учебен план на висшето училище, който включва дисциплината „Кредит, банки, борси и парично обращение”. Тя се преподава от професора по политическа икономия Наум Долински (в периода 1929-1931 г.) и от частния доцент, а в последствие редовен преподавател по финансова наука Станчо Чолаков (1931-1933 г.). Висшето търговско училище не успява да осигури титуляр на тази дисциплина и след 1933 г. тя отпада от учебния план. През 1937-38 година, с преминаването към 4-годишен курс на обучение, тя отново е въведена с наименованието „Пари, банки и борси”, а по-късно „Парично, банково и борсово дело”. В края на 30-те години се води от проф. Наум Долински, а впоследствие - до 1944 г. - от доц. Динко Тошев. Намерението на академичното ръководство за формиране на катедра, която да включва тази дисциплина, е отразено в проекта за нов правилник на висшето училище от 1944 г., където се предвижда катедра „Кооперативно и банково дело”. Тя обаче се създава като катедра едва след трансформирането на висшето училище в Държавен университет през 1945 г.

Периодът 1945-1949 г. е доста динамичен по отношение на катедрената организация на дисциплините, свързани с учението за парите, кредита и банките. Те са обединени в катедра, която е вакантна и се завежда временно от различни преподаватели до избора на титуляр, а освен това постоянно променя своето име. Все пак, дисциплините към катедрата са относително постоянни – „Учение за парите” и „Учение за кредита” (по-късно обединени) и „Банково дело” (респ. „Учение за банковото предприятие” и „Организация на банките”). През 1945 г. катедрата носи името „Кредитно (със застрахователно) дело”, от 1946 до 1948 г. е „Пари, банки и кредит”, а през 1948-49 г. се споменава като „Парично и кредитно дело”. В периода 1945-1947 г. катедрата и включените в нея дисциплини се водят от проф. Динко Тошев, през 1947-48 г. - от проф. Иван-Асен Ранков, а през 1948-49 г. за завеждащ катедра е определен доц. Марко Вълканов (преподавател по научна философия, диалектически и исторически материализъм и история на икономическите учения). В периода 1947-1949 г. в катедрата „Пари, банки и кредит” са привлечени асистентите Георги Наумов и Пенчо Христов Генчев. В края на 40-те години (1947-1951 г.) временен преподавател по „Учение за банковото предприятие” и „Организация на банките” е д-р Любомир Станев. В началото на 1950 г. дисциплините от тази катедра са присъединени към катедрата по „Финанси и банково дело”.

Създаване на специалност „Финанси и банково дело” и обединение на двете катедри
(1948-1953 г.)

Важно събитие в периода на паралелно съществуване на катедрите по финансова наука и по парично, банково и кредитно дело е създаването на специалност „Финанси и банково дело” през 1948 г. - една от първите шест специалности, създадени във висшето училище през посочената година. Впоследствие се пристъпва към обединяване на двете катедри и от февруари 1950 г. е формирана обща катедра „Финанси, банково и кооперативно дело”. Тя включва финансовите и банкови дисциплини и се ръководи от доц. Марко Вълканов. През септември 1950 г. с разпореждане на Комитета за наука изкуство и култура (държавно ведомство с ранг на министерство, осъществяващо централизиран контрол върху ръководството на висшите училища) специалност „Финанси и банково дело” е закрита. На нейно място в университета се открива новата специалност „Финанси и кредит”. Името на катедрата започва все повече да се асоциира с наименованието на специалността и до 1952 г. често, вместо официалното „Финанси, банково и кооперативно дело”, катедрата се отбелязва в протоколите на Академичния и на Факултетния съвет като „Финанси, парично обращение и кредит”. От учебната 1952-53 г. името на катедрата е вече официално „Финанси и кредит”.

В периода 1950-1952 г. преподавателският състав на катедрата, водеща специалността, нараства с четирима нови асистенти, но за съжаление след 1950 г. в университета не е останал нито един хабилитиран преподавател по дисциплините от тази катедра. Една част от по-старшия академичен персонал в лицето на проф. Станчо Чолаков и проф. Динко Тошев, свързани с преподаването на финансови и банкови дисциплини през 40-те години, са напуснали Варненския държавен университет. През 50-те години на миналия век те вече са преподаватели в софийския ВИИ „Карл Маркс”, като проф. Динко Тошев става ръководител на катедра „Финанси и кредит” в предшественика на днешния УНСС. Други преподаватели са емигрирали в края на 40-те години, а водилият дисциплините по парично обращение, кредит и банки проф. Иван-Асен Ранков е уволнен, тъй като „не е усвоил марксистко-ленинската методология и политичност в науката”. До 1953 г. катедрата се завежда от доцент, чийто интереси са в областта на други учебни дисциплини и едва през септември 1952 г. е избран редовен доцент по „Финанси и кредит” – Недю Карабашаков. От септември 1953 г. той изпълнява длъжността на ръководител катедра „Финанси и кредит”.

Последните години на катедра „Финанси и кредит” във ВИНС – Варна (1953-1956 г.)

През 1953 г. Варненският държавен университет е преименуван на Висш институт за народно стопанство, станал по-известен като ВИНС. Комитетът за наука изкуство и култура предвижда в структурата на висшето училище да отпадне специалност „Финанси и кредит”, която да остане единствено в Свищов. С тази административна разпоредба от 1953 г. се преустановява приемът на студенти по специалност „Финанси и кредит” във ВИНС. Специалността съществува още 3 години, докато се дипломират вече приетите випуски. Предстоящото отпадане на специалността спира развитието на едноименната катедра и през 1955-56 г. катедра „Финанси и кредит” остава само с трима преподаватели – завеждащият катедра доц. Карабашаков, старшият преподавател по „Парично обращение и кредит” Пенчо Генчев и старши асистент Стефан Маркович.

След дипломирането на последния випуск студенти от специалност „Финанси и кредит” (юни 1956 г.) специалността е закрита и заедно с това се взема решение за закриване на едноименната катедра. Доц. Н. Карабашаков и ст.ас. Ст. Маркович са прехвърлени в катедра „Икономика на строителството”, а ст. преподавател П. Генчев - в катедра „Икономика на материално-техническото снабдяване”. От 1 септември 1956 г. катедра „Финанси и кредит” е закрита и през следващите 33 години не съществува като самостоятелно структурно звено във ВИНС - Варна.

Възстановяването на катедра „Финанси и кредит” става през декември 1989 г. по инициатива на проф. д-р ик. н. Цветан Коцев.



Назад